Автор Тема: Вайчо и лукизмът  (Прочетена 11 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Публикации: 38
  • Карма: +0/-0
    • Профил
    • Форум за икономически анализи
Вайчо и лукизмът
« -: 18 август 2017 17:05:05, петък »
Бизнесменът Вайчо Вайчев влетя в отдел ТРЗ на наетата от него счетоводна къща с унил вид и каза на Йордан:

- Наистина ли не мога да уволня Тошо така, че от утре да не е на работа?

- Не можете, г-н Вайчев, не е законно да се уволнява от днес за утре и няма вариант Вие да го махнете насила, защото Тошо работи за Вас вече втора година и законите...

- Добре де добре. Тогава значи освободи Минка, нали още не са минали 6 месеца от подписването на договора с нея. На нейно място ми трябва нова управителка за магазина. Ама да ми я подбереш по-хубава, че знаеш, те клиентите държат на такива работи. CV без снимка не искам.

Йордан също с унил вид демонстративно извади gsm-а си и го включи на запис. Знаеше, че Вайчев има къса памет относно какво го предупреждават да не прави и само такива крайни мерки спасяваха Йордан от уволнение, че не си върши работата и позволява лоши практики.

- Ама господин Вайчев, предупреждавам Ви отново, че това да си избирате служител по външен вид, а не по умения, се нарича лукизъм, вид дискриминация е, затова е забранен от Международната организация на труда, в която България членува и...

- Абе ти не ме учи мене! Писарушките от чужбина сигурно дори не знаят къде е България на картата, ама забранено ни било! А и ако разбираха от бизнес, сега да са като мен, да си карат колите, а не да стоят зад бюро като тебе за никакви пари. Аз да ти бях работодател и до сега да съм те уволнил!

- Ама аз не съм счетоводител, а специалист ТРЗ и... - започна да обяснява Йордан, но пак не бе оставен да довърши.

- Да направиш каквото ти казвам! Нали за това си плащам на шефа ти!

Така, съвсем скоро Вайчо получи няколко CV със снимки на пищни красавици. Веднага си хареса Пенка- скромно девойче, дошло в града от село, понастоящем на 18 години и среден успех от образованието по шев и кройка: 3.00, а на недвусмисления поглед на Йордан, Вайчо го изби на критика:

- Не мога да ви разбера вас, счетоводителите. Все ревете, че не се давало път на младите и те безработни стояли, а като поискам да се назначи някой млад и какво става!? Физиономии! Ами че то нямате угодия бе! А ти даже и нямаш очила! Да си купиш. За вид. Иначе никой няма да те вземе на сериозно за счетоводител, от мен да го знаеш!

На другия ден новата управителка влезе издокарана в магазина, който беше за мебели втора употреба. Отговаряше за двама служители: продавачката Лалка и хамалинът Тошо (който също така вършеше още куп неща, невписани в длъжностната му характеристика, като например да организира участието в обществени поръчки за част от фирмите на Вайчев срещу някоя и друга двадесетачка, дадена на ръка под масата).

Пенка се беше подготвила. Беше прочела в интернет, че всичко, което управителите трябва да правят, за да бъдат успешни, това е тиймбилдинги и да казват на служителите си какво да правят. Не беше схванала какво точно е тиймбилдинг, нито какво трябва да казва на служителите си да правят, но това не беше чак толкова важно, щеше да импровизира. 

Първо беше ред на тиймбилдинга. Тя събра двамата си служители, обясни на Тошо как ще свърши цялата работа, взе колкото пари се бяха събрали от продажби от вчерашния ден и с Лалка отидоха на тиймбилдинг в близкия МОЛ, където успешно двете ги похарчиха до стотинка. Тиймбилдингът вървеше много добре. Лалка обеща да попълни анкета, в която да декларира, че Пенка е най-кадърната от всички управителки, които е виждала.

Окрилена от успеха си, новоназначената реши да премине към казването на служителите какво да правят. Но за по-сигурно, реши да не рискува да се провали с Лалка, която вече беше спечелила на своя страна и затова стигна до извода да се пробва само спрямо Тошо. След като е хамалин, значи може да пренареди магазина! Пък и Вайчев нали харесва фън шуй и всякакви китайски неща. Ще е доволен. Речено-сторено.

- Тошо, търговията в този магазин не върви, защото не е подреден съобразно изискванията на фън шуй, затова искам да се пренареди. Аз ще ти казвам как. Вазата е добре до прозореца, но там трябва да има и шкаф, за да върви на пари. Постави шкафа върху вазата.

- Не искаше ли да кажеш да поставя шкафа и върху него вазата? - реши да се пробва с уточнения Тошо.

- Не, не, не и не! Ти нищо не разбираш от фън шуй! Вазата си е добре като енергийна позиция. Сложи върху нея шкафа!

- Ама това е китайска ваза от династията Мин и Вайчев ще бъде много ядосан, когато се счупи! Стара ваза е. Скъпа.

- Е, че щом е китайска стока, значи не може да е скъпа. Пък и няма да се счупи. Изглежда ми голяма и масивна. Ще издържи. Прави каквото ти казвам или ще кажа на Вайчев, че не работиш и ще си имаш неприятности!

За Тошо кошмарът със счупената китайска ваза беше само началото. После му се наложи да обърне наопаки портретът на Вайчев, на който шефът бе нарисуван как седи на бюрото си и важно подписва документ. Премести пет пъти двадесет гардероба до различни части на магазина. Постави едни върху други повечето от мебелите, а после ги пренареждаше подобно на мебелен тетрис, защото на Пенка все не и харесваше как се получавало енергийно. И така до края на работния ден, когато Тошо преуморен и доста бесен, обяви, че е станало 18.00 часа и ще си тръгва.

На Пенка обаче доста и беше харесала частта, в която казва на Тошо какво да прави, а той го прави и реши, че така може да продължи още доста и се развика по него, че няма да си тръгне, докато не приключат. Не помогна. Включи заплахи с Вайчев. И това не помогна. Накрая се разрева и остана със зяпнала от изумление уста, че и това не помага, а то беше най-силното и оръжие (винаги, когато ревеше, мъжете и даваха каквото поиска). За момент се изкуши да легне на пода и да се затръшка, но се отказа. Щеше да бъде твърде детинско. А и Тошо вече почти беше излезнал през вратата на магазина, затова Пенка закрещя по него:

- Уволнен си! Утре да не идваш на работа, разбра ли ме бе, Тошо!!!

На другия ден Вайчев влетя в отдел ТРЗ и унило каза на Йордан:

- Тошо?

- НЕ!

- Добре де, запомних. Не съм глупав. Тогава Пенка. След това да пуснеш обявата, но за снимката да не забравиш. Важно е. Клиентите, знаеш ги какви са. И да си купиш очила най-накрая, че изобщо не ми приличаш на счетоводител!

Автор: Людмила Боянова

Бизнес - пулс

Вайчо и лукизмът
« -: 18 август 2017 17:05:05, петък »