Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Boyanova

Страници: [1] 2
1
Представете си следната ситуация. Управител сте на малка фирма. Предстои ви важна бизнес среща и искате една огромна фирма да стане ваш клиент. Имате какво да предложите, но... Това е нужно за вашия бизнес, а на големия в играта, усещате се, че просто не му пука- дали с вас или без вас. И изобщо е цяло чудо, че се е стигнало до срещата очи в очи. Как би могъл да протече един такъв преговор? Вариантите са много, но несъмнено най-лошият от тях е, да застанете пред представителя на голямата фирма с излъчването на отстрелян заек и да не успеете да се аргументирате защо големият в бизнеса да се довери на вас, малкия и с къде по-скромни възможности.

В една такава ситуация на тежки преговори, един от възможните полезни трикове, от торбата на психолога, който мога да препоръчам, е т.нар. личностен брандинг. Смятам да публикувам тук няколко поредни материала за изграждане на личностен брандинг с лесни за изпълнение стъпки, които да са от полза.

За какво става въпрос? Брандинг- това е понятие, идващо от маркетинга, където то е формулирано по следния начин:

Брандингът е комплекс от действия, които водят до изграждане на благоприятен имидж за продукт, за компания или за даден човек. В маркетинга, брандингът е начин да бъде мотивиран някой, който има потребност от даден продукт, компания или човек, да го опознае, да го хареса и да му има доверие, което се дължи на реално притежаваните от продукта, компанията или от човека качества.

Ако има наличие на измама, то тогава не може да съществува брандинг и се получава всъщност точно обратното на това, което се цели- вместо популярност на положителното у даден продукт, компания или човек, масовост добива всичко отрицателно.

Примери за това могат да се дадат много от родната ни действителност. Гледа човек някоя реклама, харесва си продукта и отива да си го купи, а той се оказва некачествен. Втори път такъв човек няма да повтори грешката си да си купи не само този продукт, но и каквото и да било друго от дадения производител. Не само това, но и ще се оплаче на всички около себе си от несполучливата покупка и приятелите и познатите му също няма купят нищо от дадения производител.

Обратното- ако една добре направена реклама мотивира човек да си купи даден продукт и продуктът отговори на очакванията, тогава този продукт може да се окаже препоръчван и в резултат и доста популярен, както и производителят му. Марката става символ на качество и хората я предпочитат и купуват всичко от дадената марка, разчитайки на качеството. Ако производителят развали качеството на някой продукт, рискува да му паднат продажбите и на други продукти, независимо от качеството им.

В бизнес психологията, брандинг е комплексът от действия, които водят до отличаването на вас самите от всички останали. Формирането на брандинга на личността е формирането на онова, с което искате да бъдете запомнени от околните и качествата, върху които искате да акцентират другите, когато се сещат за вас. Съставна е на изграждането на социална известност на база реалните ви качества като личност и е умение как да си създадете в обществото такъв имидж, който ще спомогне да осъществявате положителна комуникация с околните. Все полезни неща, когато се водят сложни бизнес преговори и освен всичко останало, е нужно и да се грабне вниманието на отсрещната страна с едно запомнящо се личностно представяне.

За сега, толкова. Очаквайте продължението в поредица от материали.

Автор: Людмила Боянова

2
Дропшипинг идва от англ. Dropshiping в превод- директна доставка. Това е вид дейност, осъществявана основно в интернет, при която посредникът си прави примерно онлайн магазин или аукцион, уговаря си доставки на стоки от производители, рекламира ги, а после закупува стоките след като е получил заплащане от клиента и формира печалба от разликата между цената, на която купува стоката и после я продава. При това стоката тръгва директно от производителя към клиента, освен ако не е уговорено нещо друго.

Схемата има как да сработи, защото съществуват огромни фирми, които си правят сметката, че им излиза по-евтино, ако не се занимават сами директно с пазарната реализация на произвежданата от тях стока. Те са заинтересовани да работят с подобен тип партньори, които да рекламират стоката, да намират клиенти, да оформят сделката, да вземат парите за покупката, а накрая от страна на производителя да остане само да изпрати закупеното на клиента. Дейността по този начин става на базата на предварителна договореност между партньора и производителя.

Следователно, който желае да се занимава с такъв вид дейност, първо трябва да си намери производители и да се договори с тях и след това всичко останало. Нека да не се забравя, че интернет магазин или подобно, се разработва много бавно във времето и е възможно да мине година или повече без особен резултат и то ако става въпрос за качествена изработка на сайта, а не любителско начинание. Това отнема време.

След като описах как трябва да изглежда началото, нека да се спра на ползите и недостатъците от подобен род дейност.

Плюсове:

- Нужни са много малко средства за начален капитал, за да се стартира. Колкото да се плати за регистрация на фирма, за качествена изработка на интернет магазин (аукцион и др.) и за рекламна кампания и за добър компютър, от който да се управлява дейността (ако няма наличен).

- Отпада нуждата от складови помещения.

- Стоката се изпраща от производителя, при това от името на посредника, което освен всичко останало е вид реклама за посредника.

- Посредникът може едновременно да си сътрудничи с колкото производители си пожелае, като по този начин предлага наистина голям асортимент от стоки, съответно това го прави търсен от клиентите.

- Печалбата може да достигне 30 % и повече според зависи от договорките с производителя.

Минуси:

- Отнема време. Понякога години, преди да се заговори за сериозен доход.

- Има много материали за дропшипинг, които подвеждат, че чрез този способ веднага, на секундата едва ли не, се забогатява пасивно, само чрез направата на един прост онлайн магазин.

- Производителят може да няма наличности от вече продадена от посредника стока и да възникнат проблеми с клиентите, които са предплатили за нещо, което обаче не получават.

- При всякакви проблеми с поща или с митница, отговорността пада върху посредника.

- Клиентът може да не хареса стоката, да я върне, а производителят да направи проблем от връщането.

- Начинът на плащане и самата предплата. Много хора, а особено в България, не обичат да предплащат, не знаят и какво е това PayPal и т.н. Вариантът с наложения платеж крие известни рискове, а и самият производител може да не е съгласен за работа посредством наложен платеж.

- Схемата за дропшипинг работи изключително зле, когато производителят и купувачът са прекалено отдалечени едни от други (в различни държави), защото успехът зависи от скоростта и от стойността на доставката. Малко хора са съгласни да чакат доставка от друга държава и особено, ако могат същата стока да закупят и от собствената си държава.

- Може би най-големият минус е, че дропшипингът тепърва навлиза в България и който се заеме с него, ще е малко като в небрано лозе, без да знае какво да очаква като неприятни изненади, включително по отношение на законодателната част.

Въпреки това, ако се действа разумно и внимателно, би могло да има бъдеще и в България за един такъв вид дейност.

Автор:
Людмила Боянова

3
Когато се стартира нов бизнес често пъти се търси и кредит за бизнес, т.е. бизнес кредит, с който да се подсигури финансово начинанието. Да се намери такъв обаче, често се оказва доста трудно. Както писах по темата "Източници за финансиране на стартъп", близо 80% от стартиращите бизнес в България само след една година са фалирали, което пък от своя страна прави банките особено предпазливи при отпускането на кредити за нови начинания. Съответно се стига до там, че включително някои банки отказват отпускането на кредит за стартъп по несъществени, да не кажа несъществуващи причини, в стремежа си да се предпазят от подобно високо-рисково действие, освен ако не е замесено обременяването с дълг на роднини, приятели или както вече писах, залагането на имот. Като цяло е почти невъзможно да се вземе кредит от банка с основание старт на бизнес, което е един голям минус за бизнеса в България (много от фалитите се дължат на лошо финансиране на началото, освен на другите възможни причини).

Предлаганите от банките доста неизгодни условия, често водят до търсене на кредити, но не точно от банки, а от разни фирми за т.нар. бързи кредити. Те имат някои плюсове и много минуси.

Плюсовете са следните:

- Средствата се предоставят веднага и понякога дори не се изискват официални източници на доход. Хубаво е да се проучат условията в различните фирми за бързи кредити, да се провери дали фирмите са лицензирани да извършват подобна дейност и едва тогава да се пристъпи към следващата стъпка. Подаването на заявка за такъв кредит е добре да е в офис на фирма, а не чрез случайни лица чрез разговор по телефон. Така отчасти се гарантира, че не става дума за измамна схема. 

- Има минимални изисквания към кредитополучателя.

- Възможно е да се получи заем дори ако искащият го има отрицателна или т.нар. "сива" кредитна история.

Сред основните минуси са:

- Сумата, която може да се заеме, като правило не е голяма.

- Много висок процент, който прави огромна сумата, която после трябва да се върне. Известни са някои фрапантни случаи, подробно и редовно описвани в медиите. Това е сериозен минус.

- Сериозни наказателни санкции при забава на плащането на дълга.

Като цяло, най-добрият вариант си остава събирането на лични средства, с които да се стартира, но ако не е останал никакъв друг вариант, а ситуацията притиска, който си прецени необходимост от кредит, може да се опита да си потърси такъв, но винаги трябва да внимава много при избора на кредитна институция или фирма за бърз кредит и да се запознава щателно с условията им.

Автор: Людмила Боянова

4
ОБЩ БИЗНЕС ФОРУМ / Бизнес в съдружие или не?
« -: 21 август 2017 07:11:10, понеделник »
Според вас как е по-добре да се прави бизнес: самостоятелно или да се търсят съдружници?

Според мен и двата варианта стават, но при втория много зависи от самите съдружници. Важно е какви са като хора. Трябва да се внимава и по частта с парите. Някои хора като се видят с пари и се променят до неузнаваемост в отрицателна посока.

5
СВОБОДНА ЗОНА / Тема за мнения и предложения
« -: 18 август 2017 17:17:20, петък »
Ако има такива, пишете ги тук. =)

6
РАЗКАЗИ НА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕМАТИКА / МРЗ и Вайчо
« -: 18 август 2017 17:05:47, петък »
В момента, в който Вайчо разбира, че МРЗ е покачена с 30-40 лв и изпада в травматично състояние на дълбока депресия. То спешно се нуждае от лечение чрез медийна изява, в която ронейки огромни сълзи Вайчо обяснява как от утре започва да уволнява хора, за да не фалира. Ето, веднага ще фалира, вече е почнал фалитът, защото 30-40 лв на човек увеличение на заплатата е крайно непосилна сума за Вайчо. Той е отчаян, покрусен, ще съди държавата. За адвокат, разбира се, ще плати много повече от 30-40 лв, но това са дреболии, с които няма необходимост медиите да бъдат занимавани и Вайчо тактично ги пропуска, докато забърсва с носна кърпичка поредната отронена сълза и обяснява, че плаче от загриженост за просперитета на българската икономика и да- на работниците също.

Когато приключи с медийната изява, Вайчо все така крайно разстроен, се качва във возилото си, последен прескъп модел, струващ поне колкото два сносни апартамента. Отпрашва към близката кръчма, където да мори депресията си със скъп алкохол и солидни бакшиши на сервитьорката, но само ако тя е хубава и е съгласна да уговаря музикантите периодично да пеят песента "Моята фирма е най-хубавата и жените в моята фирма- също" с акцент, че то е специално за фирмата на Вайчо  (но без да се уточнява за коя от всичките му фирми иде реч). На музикантите също добавя солидни бакшиши за възпятата фирма.

След като попреполови бутилката с прескъп алкохол, Вайчо най-накрая се сеща за работниците си. Не стига, че минималната работна заплата скочила с огромните 30-40 лв, ами и работниците с цялата си наглост имат празнични дни! Ай, ай! Ами не може ли повече да работят и по-малко да почиват?! Хубаво би било, ако се научат да са като магаретата. Толкова благородни животни са това магаретата. Работят и работят, а накрая ги натириш на полето да пасат тревица и не им плащаш нищо. На другия ден- пак така. Е, малко се инатят понякога, когато има мостове, запъват се, но това е поправимо. Просто няма да бъдат карани да минават по мостове и готово, проблемът е решен. Да можеше и с работниците да е същото. А то, постоянно все искат я заплата, я почивка. Много разправии. Твърде много.

Никой от тях не мисли с какви пари Вайчо да дострои онази голямата къща в центъра на столицата. Не, че е останал без имоти, че и в чужбина, но сега къщата недовършена ли да стои?! Пък и как така Вайчо ще има само 10 коли. Трябва да се купи 11-та, а и тя пари иска.

Вайчо се замисли защо не се получава да прави каквото си иска. Може би е заради дребните риби, които се занимават с бизнес, защото те нито веднъж не се оплакаха от увеличението на МРЗ и не уволниха никой. Трябваше. Тогава Вайчо щеше да успее. А сега иди доказвай, че 30-40 лв са много пари и ако бъдат дадени на работниците, тогава край с бизнеса!

Вайчо се почувства безсилен. Но само за миг. После се изправи на масата в едната ръка с чашата скъп алкохол, а в другата с вилица със скъпо хапване, пък се провикна: "Хайде да мразим минималната работна заплата!" Сега остана само да почака някой да го отрази.

Автор: Людмила Боянова

7
Бизнесменът Вайчо Вайчев влетя в отдел ТРЗ на наетата от него счетоводна къща с унил вид и каза на Йордан:

- Наистина ли не мога да уволня Тошо така, че от утре да не е на работа?

- Не можете, г-н Вайчев, не е законно да се уволнява от днес за утре и няма вариант Вие да го махнете насила, защото Тошо работи за Вас вече втора година и законите...

- Добре де добре. Тогава значи освободи Минка, нали още не са минали 6 месеца от подписването на договора с нея. На нейно място ми трябва нова управителка за магазина. Ама да ми я подбереш по-хубава, че знаеш, те клиентите държат на такива работи. CV без снимка не искам.

Йордан също с унил вид демонстративно извади gsm-а си и го включи на запис. Знаеше, че Вайчев има къса памет относно какво го предупреждават да не прави и само такива крайни мерки спасяваха Йордан от уволнение, че не си върши работата и позволява лоши практики.

- Ама господин Вайчев, предупреждавам Ви отново, че това да си избирате служител по външен вид, а не по умения, се нарича лукизъм, вид дискриминация е, затова е забранен от Международната организация на труда, в която България членува и...

- Абе ти не ме учи мене! Писарушките от чужбина сигурно дори не знаят къде е България на картата, ама забранено ни било! А и ако разбираха от бизнес, сега да са като мен, да си карат колите, а не да стоят зад бюро като тебе за никакви пари. Аз да ти бях работодател и до сега да съм те уволнил!

- Ама аз не съм счетоводител, а специалист ТРЗ и... - започна да обяснява Йордан, но пак не бе оставен да довърши.

- Да направиш каквото ти казвам! Нали за това си плащам на шефа ти!

Така, съвсем скоро Вайчо получи няколко CV със снимки на пищни красавици. Веднага си хареса Пенка- скромно девойче, дошло в града от село, понастоящем на 18 години и среден успех от образованието по шев и кройка: 3.00, а на недвусмисления поглед на Йордан, Вайчо го изби на критика:

- Не мога да ви разбера вас, счетоводителите. Все ревете, че не се давало път на младите и те безработни стояли, а като поискам да се назначи някой млад и какво става!? Физиономии! Ами че то нямате угодия бе! А ти даже и нямаш очила! Да си купиш. За вид. Иначе никой няма да те вземе на сериозно за счетоводител, от мен да го знаеш!

На другия ден новата управителка влезе издокарана в магазина, който беше за мебели втора употреба. Отговаряше за двама служители: продавачката Лалка и хамалинът Тошо (който също така вършеше още куп неща, невписани в длъжностната му характеристика, като например да организира участието в обществени поръчки за част от фирмите на Вайчев срещу някоя и друга двадесетачка, дадена на ръка под масата).

Пенка се беше подготвила. Беше прочела в интернет, че всичко, което управителите трябва да правят, за да бъдат успешни, това е тиймбилдинги и да казват на служителите си какво да правят. Не беше схванала какво точно е тиймбилдинг, нито какво трябва да казва на служителите си да правят, но това не беше чак толкова важно, щеше да импровизира. 

Първо беше ред на тиймбилдинга. Тя събра двамата си служители, обясни на Тошо как ще свърши цялата работа, взе колкото пари се бяха събрали от продажби от вчерашния ден и с Лалка отидоха на тиймбилдинг в близкия МОЛ, където успешно двете ги похарчиха до стотинка. Тиймбилдингът вървеше много добре. Лалка обеща да попълни анкета, в която да декларира, че Пенка е най-кадърната от всички управителки, които е виждала.

Окрилена от успеха си, новоназначената реши да премине към казването на служителите какво да правят. Но за по-сигурно, реши да не рискува да се провали с Лалка, която вече беше спечелила на своя страна и затова стигна до извода да се пробва само спрямо Тошо. След като е хамалин, значи може да пренареди магазина! Пък и Вайчев нали харесва фън шуй и всякакви китайски неща. Ще е доволен. Речено-сторено.

- Тошо, търговията в този магазин не върви, защото не е подреден съобразно изискванията на фън шуй, затова искам да се пренареди. Аз ще ти казвам как. Вазата е добре до прозореца, но там трябва да има и шкаф, за да върви на пари. Постави шкафа върху вазата.

- Не искаше ли да кажеш да поставя шкафа и върху него вазата? - реши да се пробва с уточнения Тошо.

- Не, не, не и не! Ти нищо не разбираш от фън шуй! Вазата си е добре като енергийна позиция. Сложи върху нея шкафа!

- Ама това е китайска ваза от династията Мин и Вайчев ще бъде много ядосан, когато се счупи! Стара ваза е. Скъпа.

- Е, че щом е китайска стока, значи не може да е скъпа. Пък и няма да се счупи. Изглежда ми голяма и масивна. Ще издържи. Прави каквото ти казвам или ще кажа на Вайчев, че не работиш и ще си имаш неприятности!

За Тошо кошмарът със счупената китайска ваза беше само началото. После му се наложи да обърне наопаки портретът на Вайчев, на който шефът бе нарисуван как седи на бюрото си и важно подписва документ. Премести пет пъти двадесет гардероба до различни части на магазина. Постави едни върху други повечето от мебелите, а после ги пренареждаше подобно на мебелен тетрис, защото на Пенка все не и харесваше как се получавало енергийно. И така до края на работния ден, когато Тошо преуморен и доста бесен, обяви, че е станало 18.00 часа и ще си тръгва.

На Пенка обаче доста и беше харесала частта, в която казва на Тошо какво да прави, а той го прави и реши, че така може да продължи още доста и се развика по него, че няма да си тръгне, докато не приключат. Не помогна. Включи заплахи с Вайчев. И това не помогна. Накрая се разрева и остана със зяпнала от изумление уста, че и това не помага, а то беше най-силното и оръжие (винаги, когато ревеше, мъжете и даваха каквото поиска). За момент се изкуши да легне на пода и да се затръшка, но се отказа. Щеше да бъде твърде детинско. А и Тошо вече почти беше излезнал през вратата на магазина, затова Пенка закрещя по него:

- Уволнен си! Утре да не идваш на работа, разбра ли ме бе, Тошо!!!

На другия ден Вайчев влетя в отдел ТРЗ и унило каза на Йордан:

- Тошо?

- НЕ!

- Добре де, запомних. Не съм глупав. Тогава Пенка. След това да пуснеш обявата, но за снимката да не забравиш. Важно е. Клиентите, знаеш ги какви са. И да си купиш очила най-накрая, че изобщо не ми приличаш на счетоводител!

Автор: Людмила Боянова

8
Напоследък зачестиха случаите на изоставени бебета. Като някаква мода сред определени прослойки жени, се появи практиката да си зарязват бебета в между блоковите пространства. Беше въпрос на време да се появи новина за намерено мъртво бебе до някой блок. За нещастие, тази сутрин точно това прочетох!

Допълнително данни за причината за смъртта на бебето към момента няма, но сюжетът ми е като че ли познат. И ме кара да рисувам в съзнанието си ужасяваща картина на малкото новородено бебе, оставено само на лошите климатични условия, ревящо за помощ, а няма кой да му помогне. И така, за съжаление, ДО СМЪРТ! Ужасна и нелепа СМЪРТ! Или може би уличните кучета са му се нахвърлили и... Съзнанието ми не спира да рисува всички заплахи на улицата, които могат да убият едно зарязано беззащитно детенце! Няма думи, способни да предадат какво изпитвам в момента!

Коя майка е способна да причини това на рожбата си? Бедната такава? Или причината се корени другаде? Да, съгласна съм, че в България няма социална политика, създаваща условия за отглеждане на деца на това ниво, което би било добре за децата. Има много жени, които в бедност отглеждат децата си. НО не са тръгнали да ги зарязват. Нещо повече, те НИКОГА не биха го направили!

Тогава как да си обясним примерно случая с онази майка, която първо заяви как си изоставила мъничето с мисълта, че го изоставя "КАТО КУЧЕНЦЕ", а после рева, че то било грешка и всъщност от бедност било, в момент на слабост някаква и хайде сега да се върне детето при нея.

После някакъв психолог се изказал как би било добре да се върне детето при такава майка, а някои хора взеха от съчувствие да събират пари! Колегата ще ме прощава, но тази жена е видимо НЕАДЕКВАТНА да се грижи за своето бебе. Тя не просто е бедна, тя е ЧУДОВИЩЕ, неспособно на съжаление към собственото си дете.

Ако е толкова зле положението, че да не може да го гледа, това ли е редът да се откаже от детето си- като го захвърли НА УЛИЦАТА, т.е. в застрашаваща живота на бебето среда, в която има хиляди причини беззащитното създание да УМРЕ? За мен това не е изоставяне, а ОПИТ ЗА УБИЙСТВО! Нямам представа дали НК предвижда наказание, но би било хубаво, ако се окаже, че тази жена може да бъде съдена за действията си. Заслужава го!

Детето на тази "майка" не е КУЧЕНЦЕ, както тя незнайно защо е решила! Да се полагат грижи за него е отговорност и то голяма! Несравнима с отговорността към едно животно! Отношението към бебето не може да бъде същото като към кученцето!

Практиката с изоставянето на невръстни се зачестява. Донякъде са виновни и медиите, които натякват, че това е начин да се събират пари. Господата и госпожите журналисти, които представят новината в тази светлина, според мен подтикват към безотговорност други неадекватни и жестоки жени (и мъже) да изоставят новородени и накрая за някои от изоставените има СМЪРТ като краен резултат! Не е безобидно! Не е геройство! Изоставянето на детето на улицата НЕ Е НАЧИН да се печелят пари и НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОПУСКА да се превръща в такъв, защото, както вече посочих, това може да бъде СМЪРТОНОСНО!

Автор: Людмила Боянова

9
Понякога на улиците виждаме да просят хора, които са временно изпаднали в нужда. От професионалните просяци ги отличава това, че те не са всеки ден на улицата, за да просят и не умеят да предизвикват съжаление с професионални способи.

Това са хората, изпаднали до просене от нямане на къде вече, не искат много и след като го получат, си тръгват веднага от улицата. Не за тях ще пиша днес. Те са честни хора, с достойнство, но временно закопани от недоимъка. Ясно е, че за тях просенето не е професия, нито е начин на живот. На такива си струва да се помага. Те са истинските СВЕТЦИ. За разлика от едни други.

Днес ще пиша за бизнеса на онези просяци, които са професионалисти в своята област и определено не възнамеряват да си сменят работата. Накрая ще разгледам и как един съвсем професионален просяк успя да стигне до това медиите да го произведат до ниво на светец. Историята на просяка - светец е сълзлива, затова моля, ако хора със слаби нерви искат да я четат- да си подготвят носни кърпички за сълзите. Аз лично вече си подготвих! Всеки път се просълзявам на идеята!

За онагледяване на просенето като бизнес, започвам с един действителен случай. Става дума буквално за бизнесмен (колкото и да е невероятно). Богат човек. Не е като да не му върви в печеленето на пари от бизнес. Но търговският му нюх (впрочем безупречен) му показал едно място, където се печелят пари, при това без да се плаща нищо на държавата. Улиците на София. Поради тази причина, като настане вечер, нашият бизнесмен, целият порядъчно омазан и предрешен, излиза на допълнителна заработка. За ужас на случайно попадналите на него познати.

Следва пример за организирането на цяла "бизнес верига" за професионално просене. На нея бях пряка свидетелка, когато се разхождах веднъж навремето покрай Римската стена, София. Няколко полицая се набираха с огромна скорост тичешком към един просяк - професионалист, при което изведнъж доста внезапно от всякакви тайни ъгълчета започнаха да се изнизват подозрителни особи, кой захвърлил патерица и започнал бесен спринт, кой нещо друго.

Така накрая около двадесетина професионални просяци бягаха усърдно от групата на полицията, погнала ги по ясни на всички ни причини. Дали полицаите успяха да ги стигнат, не зная. Но пък гледката беше култова. Браво на тези полицаи! Пожелавам си повече такива служители на реда в България! На такива полицаи и съм ЗА да се увеличат заплатите!

А може би причините просенето да не е законен начин за правене на бизнес, не са докрай ясни на всички? Нека да ги изясня. Измамата, масово използвана от професионалните просяци, както и това, че те здрави-прави, а не искат грам да работят и обират държавата за неправомерно получавани помощи, е най-малкият проблем.

Преди време седях на кафе с приятели. В кафето влезе едно чудовище (и вие няма да го броите за човек след малко), влачещо ревящо и осакатено по ръката ясно от кого три-четири годишно дете. Чудовището искаше пари за "лечение" на детето, представяйки ситуацията сякаш детето само се наранило, но надали имаше човек, на който да не му беше ясна жестоката истина. Чудовището беше навикано от всички в заведението. Не се трогна!

Сходна гледка видях на поредната ми разходка из София (зимна разходка беше), че представляваха една тинейджърка и бебе на няма и месец, натирени на професионална просия в минусови температури в оскъдно облекло с цел да предизвикват повече съжаление. Не се виждаше кой ги е натирил. Нямаше навикани. Нямаше полиция, нито социални. Жестокостта беше в пълен размер. Още се чудя дали бебето е оцеляло на това дередже, на което беше орисано да бъде. Дано поне да е оцеляло!

Има професионални просяци, които като си нямат кого друг да наранят, но все пак твърдо решени да изкарват пари именно от просия и то именно с такива средства като кръв и рани, нараняват самите себе си. Така по улиците на София можеше да се види навремето млад мъж с безобразно раздран крак да проси. Ясно кой е авторът на раната. Поне за всеки, който малко помисли по този въпрос. Не е единственият такъв случай, но се набиваше доста на очи, защото в стремежа си да предизвиква съжаление, професионалният просяк беше прекалил доста в себе-нараняването си.

Ето че дойде и заветният ми разказ за моята среща с просяка - светец от близо. Случката е от преди няколко години. Седях на раздумка с приятели на пейките пред "Св. Седмочисленици". Там, на два-три метра от мен, беше Той. Професионалният просяк. Външният вид беше безупречно премислен да буди умиление. Мястото и времето беше избрано стратегически: централен район и богаташи минават в обедната си почивка. Кутията в ръцете му беше умишлено непрозрачна, за да не се вижда колко пари има в нея. Просякът привличаше вниманието към себе си, като раздаваше поклон и молитва на минувачите.

Аз по навик, може би дори по професионално изкривяване, започнах да смятам. 20 лв + 20 лв + 10 лв + 20 лв и така нататък (лесно се смяташе, главно събирах 20 плюс). Пътникопотокът пред храма беше огромен и трябваше да смятам светкавично. За минута професионалният просяк получи  с просене такава сума пари, каквато свят да му се завие на обикновения отруден българин. Или поне на мен светът успя да ми се завие. =)

Който си е подготвил носните кърпички за сълзите, сега е моментът да ги извади! Боже, горкият човек, който проси, как си няма никакви пари и не знае кога да спре да проси, защото може още и още. Непрозрачната кутия не разкрива приходите, а хората явно се трогват. Да забършем сълзите в очите си, докато Го съжаляваме!

После прочетох за медийните му изяви. Дарил малко пари, спечелени (май за ден просене, като му знам печалбите, които си докара Той за няма и минута) на църквата. Спрямо приходите му от професията му на просяк, парите, дарени на църквата, са като капка в океана. Но нищо. Пи Ар-ът си върви. Браво. Аплодисменти. Няма да коментираме, че Той не проси от един ден. Той така от години проси! Бедничкият, Той няма какво да яде от толкова много изпросени хиляди и хиляди левове на ден, а на църквата дал пари! Колко мило от негова страна!

А наскоро разбрах, че въпросният професионален просяк вече е провъзгласен от медиите за светец! Да е жив и здрав, още и още да проси професионално! Отново браво и аплодисменти! Какъв мил човек! Светец! Възхитена съм! Точно от такива светци имаме нужда, явно!

В заключение, като се замисля, липсват ми онези полицаи, които гонеха онази групичка просяци, дето описах в началото на материала! А на вас?

Автор: Людмила Боянова

10
А освен да работим до откат с постоянно увеличаване на пенсионната възраст, може би докато не се върне т.нар. смърт на работното място без право на пенсия, ни кани и да приемаме повече мигранти. Причината за поканата е, защото нямало раждаемост в ЕС. В резултат, закономерно, работоспособното население намалява, с него и следват някои негативни тенденции, като например няма кой да издържа пенсионерите. Нищо, че те внасят пенсионни осигуровки уж по персонални партиди, от които после би трябвало да им се изплащат пенсиите.

И ето го брилянтното решение- ще работим до откат при постоянно увеличение на годините, нужни за пенсиониране и ще приемаме повече мигранти. Има ли и други, които да забелязват доста нередности в толкова любезната покана към европейските страни, дадена от Брюксел?

Нека да се върнем на самата същност на проблема. Няма раждаемост. Веднага изниква въпросът: по каква логика, вместо да се стимулира раждаемостта, се иска увеличаване на пенсионната възраст?

Отговорът, който ми хрумва, не е хубав. По жестоката логика, че на европейския едър бизнесмен Вайчо му пречат майките с деца, защото те не работят, за да си гледат децата. Точно затова в редица държави майчинството е за късо време, ако и да е в пъти по-добре платено от същото в България. Европейският Вайчо иска работничката си ако може да стане от родилната маса и да се върне на работата, защото това му носи пари. Добре, че го е страх да въведе такъв драстичен подход.

Но такова късо време, каквото се отпуска за майчинство, отказва жените да раждат. То и гледане на дете до 2 г. е малко като време, а ако срокът е още по-къс и вярвам, че няма родител, на който да не му е ясно за какво става въпрос и защо в иначе по-богати от нас държави, няма нужната раждаемост.

А у нас проблемът е в 340 лв майчинство за втората година. Това са пари, които се получават, срещу изискване майката да е имала 2 години осигуряване назад във времето, т.е. да е работила. Освен това факт е, че пари за майчинство и общо заболяване се удържат от всеки работещ български гражданин- и от мъжете, а не само от жените. Няма прозрачност в България какво се случва и къде потъват парите, събрани от осигуровки по това перо. Но очевидно не е при майките с деца.

Нека направя една бърза сметка. Прагът на бедността в България е определен от горе на 326 лв (закръглено).  С 340 лв трябва да живее една майка и едно бебе. Значи делим 340 лв на 2. Това прави по 170 лв на майката и 170 лв на бебето. Колко под прага на бедността е това и защо майки с бебета са обречени от държавата на подобна мизерия? Някои ще кажат- ами то бащата, роднините и прочие, да ги гледат. Това не винаги е възможно (напуснал баща, починал, прочие неблагоприятни събития от типа безработица и други). И всъщност е неправилно майката да не може да си гледа бебето с парите от майчинството. Защото се събират едни суми от осигуровки, които би трябвало да гарантират издръжката на майката и на нейното бебе (или бебета- ако са близнаци и т.н.), а накрая се оказва, че като е за плащане и всички работещи плащаме, а като е за даване на майчинство на онези жени, които са работили две години и са внасяли своя дял от осигуровките- за тези именно жени остава подигравката да живеят под прага на бедността с нещо като подаяния от държавата (на такава сума не мога да сложа наименованието майчинство с чисто сърце).

И тъй... Майките всячески са притискани да се отказват от това да раждат деца. С изключение на онези, на които им е все тая за децата им и раждат по много, като от първото до последното са неглижирани и израстват с предварително ограбено бъдеще и предизвестено битие на просяци и/или престъпници.

Населението застарява, но от Брюксел и не само от Брюксел, едрите бизнесмени Вайчовци изглежда са му хванали цаката как да си решат проблема. Не с мерки за подпомагане на раждаемостта. Би било твърде скъпо за тях и за техния бизнес.

Те имат опит с работници от по-бедните европейски държави. Хора, които срещу малко пари на фона на притежанията на Вайчовците, са склонни да работят по много, дори са склонни незаконно да работят по 12-14 часа. До откат. Това са хора, притиснати икономически в собствените си държави, вероятно по вина на аналогични на онези Вайчовци, които се оказа, че ни пробутват да купуваме техни храни на по-ниско качество, но на двойни цени. А ето ги мигрантите- при тях някой е спретнал война. Не, официално не са Вайчовците. Да не си помисли някой друго. Тези хора, бягащи от войната, умишлено са допускани да влязат в европейските държави без документи.

Без документи може ли да се започне легална работа? Не. Но мигрантите трябва да се хранят, за да оцеляват. Значи ще са съгласни да работят на черно на европейските Вайчовци при мизерни условия, по много часове на ден, срещу малко пари. Другото дето уж се прави за мигрантите, то е да се замажат очите на онези от Европа, които не са Вайчовци.

Заедно с мигрантите, които се очаква от Вайчовците да работят и те до откат, в Европа се внесе и тероризъм. Разбира се, европейският Вайчо не е глупав. Той е бил наясно, че ще се внесе и тероризъм. Но в името на своята печалба е готов на такова действие. Прави го с мисълта, че на чужд гръб и сто тояги са малко.

Затова хора, гответе се да работите до откат, без право на пенсиониране и да приемате повече мигранти. На европейските Вайчовци и на българските им колеги, не им трябва раждаемост и ако изобщо се вземат някакви мерки в тази насока, то те ще са популизъм, който няма да доведе до решаване на проблема. За съжаление.

Автор: Людмила Боянова

11
Прави впечатление, че периодично определени кръгове и то не от представителите на дребния и среден бизнес, се оплакват от неща, касаещи трудовите отношения в България. Такива като увеличението на минималната работна заплата, увеличението на минималните осигурителни прагове, броят на празниците и също така- от клас прослужено време.

Именно за класът прослужено време, който представлява ръст на заплатата с 0,6% на година, напоследък отново стана дискусия - да остане или да се премахне. В подкрепа на премахването на класа прослужено време за пример често се привеждат държави, където такъв клас липсва.

Всъщност, с оглед на ниските заплати в България, сумата, която се получава от клас прослужено време, не е особено голяма. Но пак защото заплатите са ниски, за работещите хора премахването на класа прослужено време ще е неприятно и удар по и без друго ниските доходи, което е и причината синдикатите да заявят стачна готовност.

Според мен за отпадане на клас прослужено време може да става въпрос едва тогава, когато  в България започне да има стремежи не само да се изисква работа по европейски, но и да започне да се заплаща за извършената работа също по европейски. Всеки от нас е добре запознат колко огромни са разминаванията в това отношение на България със страни като Германия, Франция, Холандия и други. Каквото и да е привнасяне на модели на изчисление на заплатата от чужди държави, няма да има смисъл, докато България не напусне последното място по заплащане на труда в Европа и не се измести на значително по-висока позиция в класацията. Ако ли не, ще се получава само една смяна на опаковката, а съдържанието ще си остава все същото. В момента при тези нива на заплати, България е на последното място и по покупателна способност на населението. Ако тази ситуация се запази, тогава не може да се говори за реално развитие на българската икономика и в дългосрочен план.

Автор: Людмила Боянова

12
БИЗНЕС ТРЕНИНГ / Бизнес - тренинг , за и против
« -: 18 август 2017 16:57:01, петък »
В днешно време в българския език се е напълнило с чуждици. Те са до такава степен популярни, че ако някой се опита да организира "бизнес - обучение" и ще си има трудности с намирането на кандидати да участват.

Като че ли словосъчетанието "бизнес - обучение" не звучи така мистично като "бизнес - тренинг", нищо, че те са с едно и също значение. Друго си е да се каже, че бяхме примерно на бизнес - тренинг, където се учехме примерно на тайм - мениджмънт. Ако беше казано на чист български, то щеше да звучи като да бяхме на бизнес - обучение, където се учехме как да си използваме ефективно времето. Тогава всичко би било прекалено ясно и да се чудим за какво са давани парите тогава и в крайна сметка научихме ли се на нещо или...

Или просто отидохме при един бизнес - тренер (коуч - специалист или каквото там още завъртяно и чуждоезиково се сетим), който ни говори дълго време. След това обаче връщайки се обратно във фирмата по работните си места, май продължихме по стария начин да си работим така, както знаем и можем, а не така, както се показваше на тренинга. Точно това се случва масово на подобни бизнес - тренинги и води до задаването на следните основателни въпроси:

За какво тогава ни беше нужен този бизнес - тренинг? Това необходимо парично вложение ли беше от страна на фирмата или изгуби времето на всички участници, което можеше да доведе до някакви приходи за фирмата?

Разбира се, няма как да се избяга от набралата вече огромна популярност чуждица "бизнес - тренинг", понеже друг начин да се продава бизнес - обучение изглежда не съществува. Но да отметна някои особености.

Всъщност, да се води бизнес - тренинг, който да е реално ефективен (да има накрая резултат, а не загуба на времето на участващите), не е никак лесно и затова една голяма част от така наречените бизнес - тренинги, просто не са бизнес - тренинги, а са един фалш. Т.е. са по-близки до заливане с едни банални лекции, съпроводени от 20% разговори с публиката чрез лесни въпроси с лесни отговори, също и разказване на вицове. Малко са като участие в ТВ-шоу от развлекателен тип.

Накрая след такива бизнес - тренинги всичко е научено, само дето отговорът на въпроса: "Какви умения придобих, които ще прилагам от тук насетне?" е с повишена трудност.

Моята позиция е, че ако бизнес - тренингите ще са от типа на горе-описаното, то за коя да е фирма е по-добре да ги пропуска. Освен ако няма да ги ползва в качеството им на почивка през работно време (има и такива фирми, които по този начин осигуряват допълнителна почивка за служителите си, с ясното осъзнаване на управителя, че други ползи няма, е, освен ако не броим после възможността за хвалене, че е имало проведен бизнес- тренинг).

Когато се избира тренинг и в частност бизнес такъв, е необходимо да се следи за качеството на обучението, но да не се забравя и за проследяването на резултатите след това. Ако няма положителни резултати след провеждането на бизнес - тренинга, тогава значи става въпрос за едни неправилно похарчени пари, които често пъти са не малко.

Правилно е да се избира съобразно съдържанието на бизнес - тренинга, но погледнато през призмата на това, че има две основните насоки, които трябва да бъдат заложени, понеже такава е същността на самия бизнес. От една страна са служителите, техните умения, знания, личностни качества, възприетата от тях организационна култура, а от друга страна е трудовият процес, който пък от своя страна е съставен от технологии, ресурси, спазване на определени трудови процедури и т.н.

Бизнес - тренингът трябва да е ориентиран и към хората, и към трудовия процес, като крайната цел не е да се залеят служителите с куп ефектно поднесена теория, а да може да научат неща, които после да прилагат в практиката, което от своя страна да ги направи по-ефективни. Единствено в този формат би имало смисъл да се участва в бизнес - тренинги.

Автор: Людмила Боянова

13
СВОБОДНА ЗОНА / Петък вечер е, време за почивка
« -: 18 август 2017 16:55:07, петък »



Моето предложение за петъчната вечер е един филм. Но не какъв да е филм, а следният: "Суперменеджер, или Мотыга судьбы". В мой превод "Супер - мениджърът или Мотиката на съдбата".

Става въпрос за приятна комедия, разкриваща патилата на двама братя. По-големият е Егор. Той е топ - мениджър в голяма нефтена компания. По-малкият е Никита, харесва ролеви игри и в тази връзка е капитан на рота арбалетчици от клана "Лысых Холмов".

Перипетиите започват, когато Егор остава без работа и без приятелка и се обръща за помощ не към кой да е, а именно към своя брат, който има доста странни приятели, способни на много интересни действия.

А покрай всичко това има и още един сериозен проблем- Великият Торин се озовава без мотиката си и се стига до зрелищно щурмуване на сградата на нефтената компания, за да си я върне.


Премиерата на филма се е състояла на 19 май 2011г. Филмът е руски и може да бъде гледан чрез zamunda.net или като видео от youtube.com ето тук:



Автор: Людмила Боянова

14
Научих за следния случай: Един човек ходил във Финландия по работа. Наложило му се да има взаимоотношения с местната администрация. Когато трябвало да си получи документите от служителката, решил да и подари кутия бонбони. На пръв поглед- нищо лошо. Всички ние до такава степен сме свикнали да дадем по нещо на някой държавен или пък не, служител, от който зависим, че даже не би ни направило впечатление. Обаче нашият човек останал изненадан. Бил навикан от служителката и накаран незабавно да си прибере бонбоните, защото тя си върши работата и няма нужда от подкуп, за дето я е свършила. Във Финландия за вземането на такъв дребен подарък уволняват.  Какво ли правят за по-голям подарък, историята запазва мълчание, но надали е като у нас. Имат закони хората и ги спазват, но не като врата у полето, през която само нямащите пари минават, а достатъчно стриктно.

Това ме подтикна да разсъждавам върху темата за трудовата дисциплина и наказанията в сферата не само на администрацията, но и на бизнеса. Щеше ли служителката да бъде честна, ако не я грозеше незабавно уволнение? Всъщност дори не само тази конкретна служителка, а като цяло администрацията? При това не само в този случай, а по принцип за спазването на трудовата дисциплина.

Струва ми се, че желаещите да получат подкуп, дори малък, биха били единици, ако има такъв закон, който регламентира наказания за видове "подаръци" и той се спазва. Трудовата дисциплина по принцип се затяга, когато има регламентирани наказания за недопустимо поведение от страна на служителите.

Това от една страна, а от друга... Известни са ми едни типажи работодатели, които наемат някого със задължение едва ли не по длъжностна характеристика да бъде им кошче за душевни отпадъци и служителят да е винаги виновен за всичко по подразбиране. Това също не е хубаво. По принцип крайностите не са хубаво нещо. Още повече, че когато в една фирма има изграден екип, хората се разбират, работят заедно сътрудничейки си, то наказанието е изобщо излишно.

Правилата, които гарантират спазването на трудовата дисциплина обаче според мен са нещо, което си заслужава да съществува. Те трябва да са ясно регламентирани от трудовото законодателство (в момента там има какво да се оправя и да се добави) и на базата на това и да са част от организационната култура на фирмата.

Още нещо е важно. Когато са въведени едни такива правила за трудова дисциплина, те трябва да се спазват еднакво спрямо всички - от чистачката до шефа без изключение. В противен случай се получават двойни стандарти. Също така не трябва да има променяне на правила със задна дата.

Наказанието трябва да отговаря по строгост на постъпката. И всяко следващо провинение да се наказва по-строго от предишното.

Остана само да разгледам и въпросът какво според мен не става за форма на наказание що се отнася до служител, който е имал недопустимо трудово представяне. Според мен следните неща са неприемливи:

1. Прави се оперативка и два часа се крещи истерично по провинения пред останалите служители. Такава практика с публичните наказания, според мен не трябва да съществува въобще. А особено, ако ще се крещи и истерясва. Такава практика на "наказание" говори лошо за шефа.

2. Същото като горното, но на четири очи. Правилното е грешката да бъде указана на служителя на четири очи, но хладнокръвно, като може да се потърси първоначално решение на проблема по реда на сътрудничеството и от тук насетне, ако това не помогне- да се съобрази наказанието по реда на действащото трудово законодателство.

3. Служителят се провинил и затова като попита нещо свързано с работата и да не му се предоставя информацията.

4. Да се спира достъпа до необходимите ресурси, от които зависи представянето на служителя в работата.

5. Парични глоби. Такова нещо е забранено по силата на действащото в България трудово законодателство, но въпреки това има такива работодатели, които си го позволяват. Според мен в случая те са за наказание и е отговорност на държавата да следи за недопускането на такива практики.

6. Лишаване от право на отпуска. Това също е сред незаконните практики, които някои работодатели все още си позволяват. Отново е дело на държавата да се намесва и да прекъсва подобни "наказания".

Автор: Людмила Боянова

15
ФРАНЧАЙЗ БИЗНЕС / Франчайз бизнес - за и против
« -: 18 август 2017 16:42:46, петък »
Сред онези, които се питат "какъв бизнес да започна", често се появява идеята да последват някой, който вече се е утвърдил в това, което прави. Казано с други думи, ориентират се към франчайз бизнес.

За хората, които не знаят за какво иде реч, нека да поясня. Думата идва от английското franchise и означава "лицензия", "привилегия". В нашия случай, представлява отношения, при които срещу заплащане и други уговорени чрез договор условия, може да се придобие право за използването на един вече готов модел за успешен бизнес, който е успял да се утвърди във времето.

За прототип на съвременната система на франчайзинг е приета да се счита системата за продажба и обслужване на шевните машини Singer. През 1851 г. фирмата Singer Sewing machine company на Айзък Сингер поставила в САЩ началото на тази практика. В последствие и други започнали да въвеждат подобни взаимоотношения, а също и да ги видоизменят.

Като за всяко нещо, освен предимства и тук се съдържат и недостатъци.

Предимствата могат да бъдат в следните аспекти:

1. Администрацията за франчайзополучателя се опростява, защото функцията на регионални мениджъри може да се поеме от бизнес-партньорите, ако това е уговорено в договора.

2. В някои договори за франчайз е заложено, че франчайзодателя се ангажира да извърши подбора и обучението на персонала, да въведе система за качество, да спомогне покупката на оборудване и други, което значително намалява разхода за стартирането и намалява риска.

3. Може да се получи стабилен доход и това в последствие да доведе до възможност да се направи планиране на развитието на начинания и в други нови насоки.

4. Обикновено не се налагат специални огромни вложения за реклама.

5. Получаването на достъп до знанията на вече утвърдил се как се постига успешен бизнес.

Недостатъците са следните:

1. Франчайз бизнесът не е законово уреден на нужното ниво в българското законодателство и това може да се окаже голям минус в определен момент, най-вече, ако нещата не потръгнат и се стигне до съд при отсъствие на адекватна законодателна защита на ощетения.

2. Възможно е да се окаже, че са наложени правила, които трябва да се спазват, дори да носят негативи.

3. Франчайзополучателят може да бъде задължен да купува материали и други от точно определени доставчици и при точно установени цени. Така, ако намери по-добър вариант за цени, то няма да има как да се възползва от това.

4. В някои случаи чрез договора се налагат огромни ограничения върху новия бизнес, които могат да му попречат да се развие, а в същото време се очаква да плаща съобразно договора.

5. Вероятно е да се окаже, че не са предоставени всички необходими данни, за да се направи печеливш бизнес.

6. Неприятен вариант е включването в пирамида.

7. Няма гаранция, че провалът на други, които също са се включили, няма да повлече всички.

Автор: Людмила Боянова

Страници: [1] 2